Когато слънцето изгрее
с безброй танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в небосвода
усмивката на твоите очи.
Запяват в мене весели капчуци,
долавям хор на хиляди звънци,
които ваят песен от небесни звуци,
взаимствана от нашите предци.
И тръгвам пролетно преродена,
понесла слънце в двете си ръце,
да срещна теб - една вселена
преливаща от волни дъждове.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
