ЛЮБОВ

Зарових в двора старата любов,

до люлката от времето ръждясала.

Полях с вода пресния гроб,

кръст сложих да не дойде дявола...

Да не би в нощта да изкопае

 с лопата  кална мъртвата любов...

тя трябва под земята да остане,

че няма право на повече живот!

Обърнах се и тръгнах в равен ход, 

краката ми тежаха кат олово.

След мене люлката със скърцащи акорди

 произнесе последното слово...

Ах, любов, тъй млада си отиде,

 не видя толкова неща...

тъй крехка тъй невинна, чиста...

 ха-ха, друг връзвай със това.

Ти, покварнице безсрамна,

целия свят ми вкамени,

душата ми гола, насилена, остави 

в студа на пътя да агонизира... да боли!

Намразих ти коварната игра,

заклех се да отмъстя честта на свойта гордост!

Усмивка чиста носиш пред света,

 а си пропита от коварна  подлост.

Хора дават най милото си -

един миг поне да те изпитат,

а ти знаеш само да болиш...

в живота им да не оставиш нищо.

Любов, любов, студено ли е там?

Нали ти казах, че ще оцелея...

а ти там, под черната кал, 

дано се влюбиш... да съм отмъстена!