Любов
Колко малко трябва, за да си щастлив -
частица нежност, шепичка любов...
И колко много губиш да си пресметлив,
и как увличаш се по пъкления зов.
И удари нанасяш, и обиждаш,
и тъпчеш яростно с крака.
Любов все търсиш и не я намираш,
и зъби стиснал, се потапяш в самота.
А трябва да се спреш и да усетиш
великата магия любовта -
във слънцето, във въздуха ухаещ,
във песен птича, в полет на крила.
В очите детски ти ще я откриеш,
в случайно бликнала сълза...
В дъгата пъстра щом я нарисуваш,
веднага зазвучава песента.
Милувката на слънцето усетил
по кожата си, като благослов,
забравяш бързо мъки и неволи,
животът заблестява с изгрев нов.
Веднъж разбрал, че обич ти си,
не би се върнал нивга към греха
и твоята душа ще се пречисти,
любов дарявайки на всички по света.
© Силвия Кръстева All rights reserved.
