Любов
ЛЮБОВ
“Не вярвайте на поети,
които не пишат за любовта”
Анджей ВАЖЕХА, “Възвание”
Забравен вкус, забравен аромат на рози...
Как дълго-дълго не съм писал за любов.
В стиха ми пада здрач, белеят некролози,
метат виелици... Стихът ми е суров.
Нима не вярвате на туй, което пиша?
Нима “любов” е всичко – същност, цел?
Нима са мъртви думите, нима не диша
светът край мен, рисуван с акварел?
Струи от римите ми прости лунно злато
и звездна жар блести в стиха ми прост,
и шушнат в шепите на есента листата,
и чука старостта – неканен гост;
и слиза дъжд по старите могили,
и залез чист над Дунава вали,
и скитат нощем вили-самовили,
и спят в подмола сребърни мъгли.
Пресичат пеликани вис безбрежна
и изгревът е яростен и син,
и тътнат гръмотевици метежни
над старите блата на княз Сребрин;
на моя Ветрен къщите заспали
в мъгли повива топъл вятър вън
и нощем слушам кикот на чакали,
и разговарям с рибите на сън.
И много още...
Колко още много
в стиха ми диша – скромен, прост, суров,
и без “любов” да споменавам, мога
да кажа само: – Всичко е любов!
Затрупват сухи листи твоето рамо,
блести луната в сребърен обков...
Не пиша за любов, но питам само:
– Нима светът край нас не е любов?
© Валентин Чернев All rights reserved.
