Любовта е чувство неизбежно,
докосва тя човека нежно.
И той започва да се променя
и да бяга от реалността,
за да намери сродната душа.
Дълбоко почва да обича
и по някого да се увлича.
И чувства постепенно се зараждат,
партньора да могат да зарадват.
Любовта е чувство неизбежно,
което за хората е така нежно.
Любов или самота?!
Нека всеки сам да избере това!
© Симона Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
