Любов
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи.
Летят и спират, за да слеят
обичта си в целувка като ден.
Не чуват нищо, а разбират,
че светът е малък и смален.
Загледах се в тези двама влюбени,
които се докосваха с дъха на любовта.
Колко близо до мене бяха,
напомниха ми за младостта.
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
