Любов
1.7K
0
2
Колкото и да те викам,
ти няма да се върнеш!
Колкото и да го искам,
ти няма пак да ме прегърнеш!
Появи се тъй внезапно моята любов,
но ти за нея не бе готов!
Сълзите ми напират...
няма ги устните ти да ги спират
и от очите ми безспир извират!
Отиде си, завинаги си тръгна,
колко силно аз желая да те върна,
за миг поне отново да те зърна
и да ми дадеш да те прегърна!
Копнея пак да ме докосваш, мили мой,
наоколо да изплуват безброй звездици - рой!
Да пилееш косите ми
и да целуваш очите ми!
Да бъдеш мой и аз да бъда твоя!
Нощите ми са безкрайни и студени,
любовта не спира да тече във мойте вени!
Всеки сън със теб е сладък миг,
но когато свърши,
душата ми раздира вик!
Не виждам твоя лик прекрасен,
не виждам погледа ти ясен!
Няма я усмивката ти светла и неповторима,
която на слънцето топлината и красотата в едно събира!
Няма го уханието ти страстно,
на което тялото ми е подвластно!
Горчив е споменът за моята любов голяма.
Лутам се - не знам къде е, никъде я няма.
Сега душата ти сигурно топли друга жена,
а аз тъна пак в студенина!
Никога не ще погледна друг, Сърце!
Никой няма да милва моето тъжно лице!
Чужди ласки тялото ми няма да приеме;
друг любовта не може ей така да ми отнеме!
Ти ще бъдеш вечна болка непоносима,
ти ще си останеш моята любов необяснима!!!!
гр. София
2002 г.
ти няма да се върнеш!
Колкото и да го искам,
ти няма пак да ме прегърнеш!
Появи се тъй внезапно моята любов,
но ти за нея не бе готов!
Сълзите ми напират...
няма ги устните ти да ги спират
и от очите ми безспир извират!
Отиде си, завинаги си тръгна,
колко силно аз желая да те върна,
за миг поне отново да те зърна
и да ми дадеш да те прегърна!
Копнея пак да ме докосваш, мили мой,
наоколо да изплуват безброй звездици - рой!
Да пилееш косите ми
и да целуваш очите ми!
Да бъдеш мой и аз да бъда твоя!
Нощите ми са безкрайни и студени,
любовта не спира да тече във мойте вени!
Всеки сън със теб е сладък миг,
но когато свърши,
душата ми раздира вик!
Не виждам твоя лик прекрасен,
не виждам погледа ти ясен!
Няма я усмивката ти светла и неповторима,
която на слънцето топлината и красотата в едно събира!
Няма го уханието ти страстно,
на което тялото ми е подвластно!
Горчив е споменът за моята любов голяма.
Лутам се - не знам къде е, никъде я няма.
Сега душата ти сигурно топли друга жена,
а аз тъна пак в студенина!
Никога не ще погледна друг, Сърце!
Никой няма да милва моето тъжно лице!
Чужди ласки тялото ми няма да приеме;
друг любовта не може ей така да ми отнеме!
Ти ще бъдеш вечна болка непоносима,
ти ще си останеш моята любов необяснима!!!!
гр. София
2002 г.
© Стеф All rights reserved.
