Дойде неповикана като буреносен облак,
повдигна ме от земята угрижена,
завлече ме като вихрушката на влак,
опияни ме както Париса Елена.
Белезите само от огнения ръжен
още по тялото болят.
Целувките от онзи ден снежен
чакам бавно да изтлеят.
Аромат незабравим остави на уд,
но любовта ни от съдба усойница
бе разпиляна като листи от нечий труд,
благословени сякаш от фея-кръстница. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up