Дойде неповикана като буреносен облак,

повдигна ме от земята угрижена,

завлече ме като вихрушката на влак,

опияни ме както Париса Елена.

Белезите само от огнения ръжен

още по тялото болят.

Целувките от онзи ден снежен

чакам бавно да изтлеят.

Аромат незабравим остави на уд,

но любовта ни от съдба усойница

бе разпиляна като листи от нечий труд,

благословени сякаш от фея-кръстница.

Обичам те, изричам днес,

но сърцето ми разбито е.

И който нарича те „пес”,

не познал е сладостта от любовта.

Любов, безкористна и прощаваща

–        такава бе нашата!

Страст – необуздана и погубваща

–        е майката на вярата.

Забрави за мен!

Забрави нощ и ден!

Но любовта не забравяй

и вечно ù се отдавай!

Защото по-красива

от любовта не ще се появи.

По-величествена грива

не ще имат никое поле или нива.

Ех, спри, ти, време неподкупно,

и върни ме пак

в земята, където всичко невъзможно

се случва пак и пак.