SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова) SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)
29
Dec 5, 2005, 10:21 PM

Любов

  Poetry
1.2K 0 4
Когато в живота ми се появи
изпълни моите дни с много радост и мечти.
Когато гледаше ти моето лице
желаех вечно аз да бъда в твоето сърце!

Щом появи се ти пред мен
аз бързо паднах в твоя плен!
Щом погледна нежно в моите очи
в миг сърцето ми ти покори!

Когато дълго слушаше ме ти,
стояхме заедно под чудните звезди
когато пазаше ме като мъничко дете
ти бързо влезе в моето сърце!

Сега когато в него имаш място ти,
сега желая само твоите очи
копнея вечно ти да си до мен
да изпълваш с много обич моя ден!

Какво се случва с мен сега не зная
защо ли толкова те аз желая
по цял ден в небесата все блуждая
с теб живея сякаш съм в рая!

Когато няма те до мен дори за миг
в ноща се чува дълго моя вик!
Когато любовта я няма в моя ден
аз бързо падам на тъгата в плен!

За любовта си толкова свята,
за нея дала бих аз всичко на земята!
Без нея няма смисъл целия живот,
за нея аз умирам .... ах любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0