Feb 7, 2006, 10:18 PM

Любов

  Poetry
1.3K 0 2

 

Правя любов с твоята сянка
и нито за миг не искам да спираме.
Телата, душите, сърцата си сливаме
и път до звездите заедно откриваме.

Твоята кожа до мойта трепери –
сладостен допир в бледа мъгла.
Моите коси буйно разпилени
долавят всяка твоя тиха мечта.

Двама стоим един в друг загледани,
нежно вплели в прегръдка тела.
Тайно надничам дълбоко в сърцето ти,
но сънят ме оставя да търся сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тайнствено и невероятно красиво!Нека това се превърне в реалност за теб!
  • ООхх много е хубавострахотно

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...