Dec 10, 2014, 7:41 AM

Любов

  Poetry » Love
847 0 0

            Любов

                     Посветено на И.Н.

Това е той – си казах аз наум

Когато го видях за първи път.

Не ми достигна смелост да призная,

че ти бе този, за когото бях мечтала.

 

Минаха години, много при това,

но още помня аз страстта

от първия момент когато те видях.

 

Сега… харесвам те, но и те мразя

за това с което ме дари.

Благодаря, че ми показа

от любов колко може да боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Марашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...