Слънцето блести в твоите очи,
смеещи се искрени и лъчезарни,
светлина на струни пак струи,
отразява се и в моите очи.
Истинско е всичко, ти го знаеш,
аз и ти едно сме за света сега,
назад остана нашта сива самота,
преливаме в лъчи и светлина.
Аз жива съм чрез теб и ти чрез мен,
за Нас се ражда вече всеки ден
и сълзите на радостта попиваш ти с уста,
благодарен за чудото на любовта.
© Мартина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
