Любов
Щом всяка твоя рана ме боли
и ме вълнува всяка твоя радост,
щом времето без теб така тежи
и не достига въздухът за жалост,
щом нощем ми гостува твоят лик,
а аз не мога с устни да го стигна,
щом във гърдите ми се ражда вик
с копнежът във сърцето ми изригнал,
щом искам всеки миг да споделя,
да те даря с таената си нежност,
животът си на теб да посветя,
достигайки оная безпределност
на чувството, наречено Любов,
което във сърцето си ще пазя -
като последен майчин благослов!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
)
Какво по-хубаво... Не трябва ли да е "копнежа", "живота", съответно в осми и единадесети стих? Поздрав за възхитителния призив, Любомир! Обичаме ли, да сме достойни за любовта... Много красиво усещане има в това стихотворение - решителност да успееш! Да съхраним любовта... Аплодисменти и от мен...
