Любов
С воали заснежена е гората,
магия от кристали е снегът,
и с образа сияен на жената,
във приказка изваен е мигът.
И светъл лъч стопява тъмни сенки,
пулсиращ зов от нежност сътворен,
от огънят разстворен в моите клетки,
в омайност е духът ми съкровен.
Творбата е изящна и красива,
сърцето ми пропито е с любов,
прегърнат от душата и застивам,
притихнал под божествений покров.
Далеч от мен, но сгушена в безкрая,
прекрасен свят, звезди, искри живот,
рисува Бог, картината на рая,
безсмъртен звук в акордите Любов!
© Александър All rights reserved.
