Любов
Кой те сътвори, Любов?
Пулсът на Вселената, спиралата на времето,
мечтата въжделената, Мисълта на Бог.
От що си сътворена ти, Любов?
От страст, зараза, въздихания,
от дъх благатък, възклицания!
От теменужен цвят или зюмбюл,
от аромата на разцъфнал гюл.
От райска сладост или куршум
от изповеди трепетни, с едно наум.
Къде си сътворена ти, Любов?
Във полета на птицата, в криле на пеперуди,
в погледа на жрицата, пълен с изумруди!
В преливащата чаша от виното пенливо,
в пръските на изворче, бълбукащо, игриво.
Във изгрева на слънцето над буковия лес,
в зародиша на семето, във вихъра ни днес!
Във полъха на вятъра, развял буйна грива
в каручките, дрънчащи в житейската крива.
Какво си ти, Любов?
Черга изтъкана от любовни нишки,
обагрени с аромата на скрити въздишки.
Задавяща горчилка, гъста наслада,
призрак, изгорен на любовната клада.
Вино пенливо, мълния страстна,
лудост щастлива, мисъл прекрасна!
Защо си сътворена ти, Любов?
Да даваш, да мъчиш, да възпламеняваш,
да галиш страстно и да пресътворяваш.
Защото ти правиш Земята богата,
защото вграждаш мир във душата!
Защото превръщаш сивотата в брокат
и всеки променя се от старец във млад.
Защото премахваш пирона забит
и придаваш смисъл на пътя изтрит.
Но за мен Любов ти си
без начало на дни и край на години!
© Лидия All rights reserved.
