Feb 9, 2021, 10:47 AM

Любов

  Poetry » Love
585 0 1

Любов

 

Влюбваш се обичаш,

после любовта отричаш.

Купища мечти напразни

и сърцата оставени сами,

проклинат този ден в който

сблъскаха се нашите съдби.

Любовта не споделена и

фалшивите усмивки.

разделиха нашите души

и за пореден ден с мъка

на сърцето поглеждам те и

ме боли.

И всеки път си казвам

това е краят.

Дори да зная, че след

това пак ще се повтори

старата истории.

Може би такъв ми е късмета,

може би сърцето ми е взето от

човека който го не заслужава

за това със мъка пак ще го прежаля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Панкова - Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще мине, не бой се Сърце лесно не се губи, щом те боли, значи си е твое. Пиши. И повече чети. На мен поезията ми помага, не знам как, но като чета поезия някак ставаше по-леко

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....