Любов
Светликът на деня изгасна
нощта е кадифена над града.
Чувам лунната соната
В главата ми фанфарите ечат.
Любов, магия и омая
сливат се в едно море.
Издигам се до небесата,
А после съм на колене.
Ръцете треперят, сърцето лудее
камбани ехтят в тишина.
сънят си отива, душата немее
взирам се тихо в нощта.
Любовта е дива, непозната
завързва ме на кълбо,
връхлита стихия безпощадна
и пърхам като пеперудено крило.
И огънят разпалва сетивата
и пулсът ми тупти в нощта,
сърце се лута в светлината
и идва, идва... любовта...
Браво! 
