Любов без лице

Poetry » Love

716 0 0

Ти имаш душа,

ти имаш сърце,

ти стана съдба,

но нямаш лице.

Чувам твоите думи,

аз съм под тяхната власт,

ти владееш ума ми,

но не познавам твоя глас.

Всяка нощ идваш в съня ми,

нежен и мил силует,

усещам дъха ти,

но оставаш пак без лице.

Всеки ден те очаквам

със сигнала за SMS,

да получа пак любовта ти

без глас, без лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0