Mar 29, 2009, 11:50 PM

Любов без остатък

  Poetry » Love
655 0 0

 

 

                              Няма любов, която осъжда

                              и с думи до болка да те изтощава...

                              по устни уж тихо да шепне грижовно,

                              вина да разлива във буйство нехайна.

                              Понякога тихо да сяда на прага

                              и в нощна обител на праг да присяга,

                              от теб да си вземе назаем живота

                              и пак да протяга ръце във забрава...

                              От спомени в болка сърцето да стяга,

                              да чака да вземе

                              и пак да избяга...                            

                              Да харчи безмерно и чувства да дава,

                              а после да моли от тебе да вземе

                              награда за обич и пак да раздава,

                              което ще липсва без вярност посяла.

                              Но има такава, която не чака

                              да молиш през сълзи,

                              да тръгнеш нататък...

                              Където сърцето предела не знае -

                              за всичко раздава

                              любов без остатък!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...