... любов била му и мехлем на рана...
В началото на всичките начала,
кога било е знае само Бог,
на хълм и непристъпен, и висок
една самотна бука си растяла.
тя впила корен – жилав и дълбок,
в земицата – съвсем изпосталяла,
от мълнии и гръм не се бояла,
изправила снагата до възбог.
Че знаела – от тях била избрана –
звездите що в короната гнездят.
Под сянката ѝ лягал без покана,
прелитнал трижди закопнял Балкана,
разгърден вятър – влюбен и крилат,
любов била му и мехлем на рана...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
