Любов да разцъфти под твойта длан

Докосна клепки алена зора
и преди всички птици ме събуди,
додето спят щурчета, пеперуди
аз билки лековити да сбера.
И тръгнах боса, гола – по душа
разковниче по росните поляни,
да търся – лек за болести и рани.
Дано жената в мене утеша.

Че огрубял и луд е този свят,
небето ни е сламено сираче,
забравило от обич как се плаче
и киселинни дъждове валят.
Но ето, идва Еньовата буля
и слънчицето своя сън потуля
в реките... Хуква живата вода,
слова магични тихичко редя:

лети пред мене, ветре мой, желан,
поваляй остри тръни и коприва,
да не гори нозете ми парлива...
Любов да разцъфти под твойта длан.