Любов една.
Не първа, но последна.
Единствена във моя тежък ден.
Загубена, обречена, не вярна,
но истинска и жива още в мен.
Любов която в жилите бушува,
която ме събужда във нощта.
Която още силно ме вълнува,
като море разбиващо брега.
Любов без тебе мога да живея,
без тебе мога къщи да стоя.
Но дом без тебе няма как да има,
без тебе няма потекло
© Григор Колев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
