С тебе дишам до забрава,
всеки миг е красота,
с тебе слънцето изгрява,
с теб потъвам и в нощта!
И така щастлив понесен,
съм човек сред този век -
влюбен, на устата с песен,
преминавам в студ и пек!
Пътят ни напред извива
в този свят добър, суров.
Имам твоята закрила!
Имам твоята Любов!!!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
