Все някога и над мен ще се излее
на светла струя всепоглъщащо небе
и птици еуфорийно ще се зареят
над мойто зарево, с познатия рефрен.
А думите къде ли са се сгушили,
на бурята в най-тъжните криле,
ръцете ми, ръцете ми къде ли са,
ще ги потърся там, където слънце грее.
И с обич в длани парещи ще стопля
изстиналите думи върху листа бял...
Дали любов си или орис...
Търкулната сълза ми отговори... ...