Любов ли е?
Любов ли е, когато искаш, а не даваш,
когато чукаш на залостена врата?
От ревност сам на клада да изгаряш
и криеш се зад чуждата вина?
Любов ли е, когато сълзи рониш,
натрупвайки горчилка във нощта?
Милостиня жалка ти да просиш,
да чакаш наготово обичта?
Лесно е зад мъка да се криеш,
да обвиняваш лошата съдба.
Да страдаш, да проклинаш, да отричаш.
Нещастен си? Да, лесно е това!
Трудно е на себе си да кажеш:
"Изгубил съм ключа на любовта!"
В душата тъжна нов да си изваеш.
Да продължиш, но с вдигната глава.
Да обичаш, значи да живееш.
Да вярваш. Да даряваш свобода.
С мечтите смели върхове да стигаш.
Човешката любов, Тя върши чудеса!
© Таня Мезева All rights reserved.
