Любов на кафе
Пиеш дълго кафе... украсила съседната маса...
Моят поглед заобляш и вече съм толкова сляп.
И парфюмът, и голият гръб са ти истинска класа.
Ще отида за вестник, да купя за кръвното хап.
Телефонът ти розов не спира за миг да вибрира,
тези твои мъже... как умело на смях ги въртиш,
как ли някой от тях за вечеря сега си избираш,
и с капризче едно ще го бучнеш на нежния шиш.
Нямам скъп мерцедес, нито пачки ме бият по джоба,
само смачкан тефтер със нахвърляни стихове вред.
Пия бира с мерак и прочиствам си сутрешно дроба,
ала ти ме накара да мисля за бренди със лед.
За кураж... Аз такава жена и насън не съм свалял,
а от тока наострен в гръдта ми се буди Адам,
на цигарата филтъра втори път трескаво паля,
ти поглеждаш за миг и усещаш какво ми е, знам.
Ако бяхме във Рая, щях да моля за ябълка аз,
ала Бог е във отпуск и сигурно зяпа насам,
изкушение дебне в очите ти с дяволски пламък,
и прекръстваш крака, пред които съм толкова ням.
Ща те черпя бонбон, просто друго май нямам във джоба,
само кредитна карта за истинска мъжка любов...
Дай ми заем мечти, да ти връщам със нежност до гроба,
а бонбонът на устните ти да умре е готов.
© Михаил Цветански All rights reserved.
