Jul 29, 2009, 1:32 PM

Любов на кристали

  Poetry » Love
905 0 21

Любов на кристали

 

 

Така обичам да живея –

на плажа, близо до морето,

в хамака аз да се люлея,

а тя да ми е до сърцето.

 

Заради нея, всичките авери,

завиждат ми, но благородно...

със нея съм като пред райски двери,

а делото ù тъй ми е угодно.

 

За нея съм готов на всичко,

дори и да прежаля идеали...

на нея верен съм, защото е едничка –


любимата мастика на кристали.

 

 

 

Поставих този стих в раздел любовни, защото няма любовно-хумористични.

А всички знаем пословичната любов на някои хора към мастиката на кристали.

Наздраве на зажаднелите!:)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...