Sep 24, 2008, 8:39 AM

Любов на лунна светлина

  Poetry » Love
1.8K 0 21

 

 http://www.youtube.com/watch?v=iGBpou1g0JE&feature=related

 

Изчакай да се спусне бавно нощта,
да те завие топло в пелената си,
изтъкана от приказни сънища,
да доловиш звука на тишината си.

Да те погалят с усмивка звездите,
да затанцува по бялата ти голота
призрачно-бледият лунен лъч,
раждащ края на твоята самота.

Тогава ще чуеш струните на душата си
с мелодията на тих китарен звън
и всичко за нас ще е истинско
като в най-желан вълшебен сън.

Тогава възбудена ще ме усетиш
по извивките на гъвкавото си тяло,
как творя от теб, с много обич,
на вечната любов красивото начало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...