Jun 18, 2009, 2:57 PM

Любов от пръв поглед

966 0 26

На зелената поляна

Мечо срещна днес Мецана,

и остана поразен

от красивия и тен.

На секундата се влюби

и ума си май загуби.

Толкова красива мечка...

как върви по таз пътечка,

като МИС-ка дефилира,

Мечо, мира не намира.

"Леле-мале, що ли стана?!"

за глава се бързо хвана,

и избяга поразен

от любов за миг сломен.

Вечерта се върна в къщи-

булката му, пак се мръщи,

той обаче заблуден,

от Мецана запленен,

хич не вижда свойта дама-

скокна бързо под юргана.

Засънува розов сън

как приседнал е на пън,

а пък младичката мечка

го целува тъй, полечка

и го гали със ръце

сякаш с пухено перце.

Но... събуди се за жалост,

всичко е било на халост,

толкова красиво беше...

а сега, до свойта Меца спеше!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments


  • Оригинална както винаги!
    Привет!
  • Благодаря Жоре!
  • Можеш, разбира се!
    Благодаря Ани!
  • Валкаааа! Яко е, ако мога да си позволя юношеския жаргон
  • Таничка,Сашо и Петьо, благодаря ви за усмихнатите коментари!
    Влади, верно,че е така, аз се чудех защо си поспинкват тези мечоци.Изглежда им харесва повече нереалния свят.
    Благодаря и на теб,винаги ме радваш с коментарите си!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...