Любов - съдба
Във вените ми биеш полудяла,
със дяволи подгонила съня ми.
При теб се връщам, вечно закъсняла,
любов - извезала дланта ми.
Съдба си ми и орис, и омая.
Със теб пресичам всичките си точки.
Без теб не дишам, стена и ридая.
Със теб прощавам всичките си грешки.
За миг, когато те изгубя само,
потъвам в дълбините, чак до Ада.
Когато те намеря - плувам към безкрая,
към светлите лъчи на Рая.
И там те дишам с дъх на пролет.
Очите ми сънуват сто плеяди,
а твоите ръце - ветрило в полет -
рисуват във зениците ми слънчогледи.
В гръдта си те износвам, като дреха,
която със годините по-звездна става,
а аз съм босоногата принцеса,
която и не търси балната пантофка.
Защо са ми небето и земята,
ако не мога с тебе да вървя, летя...
Защо са ни въздишките в телата,
ако не мога мойте с теб да споделя.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
