Любов в картина
Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази
копнежи, спомени в един сюжет,
любовен полет и нощта, онази,
с божествен порив и звезди безчет.
Рисуваше безмълвни силуети,
загърнати в сатена на нощта.
Обетите от строфи на поети,
надмогнали човешка суета.
Рисуваше обагрени въздишки
от изгрева на пълната луна.
Втъкаваше сърма на тънки нишки,
проблясващи сред нощна тишина.
Рисуваше, а от паната бели
изчезваха контури, цветове.
Тъй, сякаш с ангелите отлетели
към чужди, непознати светове.
Размиваха се форми и детайли,
погълнати от миналите дни,
от тях разцъфваха цветя омайни,
ухаещи на сбъднати мечти.
Мечтаеше любов да нарисува -
зародиша на чудото живот.
От памтивека обич съществува -
в скрижали на заветния кивот.
© Златка Чардакова All rights reserved.
