Nov 25, 2005, 11:30 PM

Любов в полунощ 

  Poetry
1191 0 7

Когато ридание чуеш,
когато останеш сама,
когато чернеят ти дните
и сякаш живееш едва

Когато не можеш да дишаш,
когато не можеш да спиш,
когато не можеш да мислиш,
а само безмълвно мълчиш

Когато тъга те обвие
когато студът те скове,
когато сълзите се стичат
по твоето чисто лице

Когато опитваш да викаш,
а чува се само мълчание,
когато живота минава
във болка, тъга и стенание

Когато очите ти виждат
само дивите сенки в нощта
когато остават затворени
за всички красиви неща

Тогава към мен обърни се
и свойте очи отвори
ела и с ръка докосни ме
чуй мойто сърце как тупти

И виж във очите ми пламъка,
разгарян от теб тази нощ
ела и с любов целуни ме
спаси ме с любов в полунощ...

© Мирослав Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??