Любов в полунощ
Когато ридание чуеш,
когато останеш сама,
когато чернеят ти дните
и сякаш живееш едва
Когато не можеш да дишаш,
когато не можеш да спиш,
когато не можеш да мислиш,
а само безмълвно мълчиш
Когато тъга те обвие
когато студът те скове,
когато сълзите се стичат
по твоето чисто лице
Когато опитваш да викаш,
а чува се само мълчание,
когато живота минава
във болка, тъга и стенание
Когато очите ти виждат
само дивите сенки в нощта
когато остават затворени
за всички красиви неща
Тогава към мен обърни се
и свойте очи отвори
ела и с ръка докосни ме
чуй мойто сърце как тупти
И виж във очите ми пламъка,
разгарян от теб тази нощ
ела и с любов целуни ме
спаси ме с любов в полунощ...
© Мирослав Борисов All rights reserved.
Поздравления за хубавата поема 
!
