Мисля си за теб, но далече съм уви,

ако бях наблизо, щяхме да се грабнем на мига, нали?!

Щях да те целувам по гърдите,

да те галя със ръце,

да потъвам във очите и да докосвам твоето сърце!...

А когато , изморени, 

легнем ний, един до друг,

заедно ще сме, макар и разделени,

в свят различен, красив и някак друг!

Но съдбата знае свойте планове божествени,

аз се радвам, че те има!

И тези мигове блаженствени,

струват повече от милионите стотина!