Любов, здравей, ти позна ли ме!?

Любов, здравей, ти позна ли ме!?

Аз съм тази лудата с блясъка в очите щом те види.

Със срамежливата усмивка пред твоята осанка.

С  разтреперени колене от твоите докосвания.

Тази с пърхащата душа в гърдите изричайки името ти.

Тази която дъхът и спира всеки път щом и кажеш „обичам те”.

Любов, здравей, ти позна ли ме!?

Аз съм тази, в чиито сънища всяка нощ се настаняваш.

Със всяка своя мисъл и дума която пак към тебе тича.

С цялото си тяло която иска до твоето вечер да притихва.

Тази, която ще е  спътница във всяка твоя мечта.

Тази, която ще е твой приятел, жена и любовница.

Любов, здравей, ти позна ли ме!?

Аз съм тази, която иска да гали косите ти дори и побелели.

Със своята обич която деня ти винаги ще озарява.

С последни сили която пак ще трие твоите сълзи.

Тази, която ще те държи за ръка дори и в пропастта.

Тази, чиято безсмъртна душа е свързана с твоята и във вечността.