Будеше мечти и страсти,
упоени от любов,
с вихрушки сладки
тлееше полъх нов.
Свиреше с цигулките на любовта
със серенадите от душа,
от които пърхаха цветя
в нощта на лунна светлина.
Повей с песни до любовта,
вземи стръкче душа,
за да нося любовта
с крилете от сърцевина.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
