Любовен експрес
Всичко започна така -
в експреса София - Варна,
аз ù подадох ръка,
тя грейна пред мен лъчезарна.
Със усмивка ми каза - мерси
и понечи да грабне багажа,
хубавице, купе не търси,
кавалер съм, дай шанс да покажа!
Ето тук е свободно место,
тук, до мене, отдавна те чакам,
заповядай... моля... седни,
хукна свирейки шеметно влака.
Как я гледах с трепет в очи,
миг се чудих... коя си, душице?
Как я стрелках с любовни лъчи
и букет ù откъснах - звездици.
Как се казваш, попитах пленен,
закачливо ме плисна - Мария,
в знойни устни блясък червен
пожелах си за час да отпия.
В ритъм тупкаха пулс... колена,
влакът гънеше своето тяло,
запрепуска сърцето... жена,
Боже, прелест до днес невидяло.
Щом ни гмурна тунелът студен,
доближих я, обсипах с целувки,
не усетих поглед смутен
сякаш чакаше мойте милувки.
Във купето внезапно нахлу
за проверка кондукторка стара,
дай билети момче... нали чу,
слизаш... Плевен следваща гара.
Днес пак чувам познатия глас -
проверка... билети... стократно
с експреса летя и в същия час
Мария си искам обратно!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
