Смълчана, призрачна, нощта
прегръща със любов земята.
Листата шушнат си безшумно,
ухание на слънце и на мараня
обсебващо приспива тишината.
Лек хлад по кожата пробягва,
косите на Вероника те милват,
свенливо в облака прозира
луната, скрила девствен образ,
една звезда блести до хоризонта,
и все по-ярко ти намигва,
безкраят обещаващо просветва. ...