Jan 15, 2008, 6:16 PM

Любовен Сценарий

  Poetry » Love
1.6K 0 4

Ето го, поредният ми ден със теб!

Ти си тук пред мен,

от любовта си запленен.

Ето те, и искам да ти кажа толкова неща!

 

Искаш да говоря? Добре!

С теб се чувствам сама!

Всяка твоя дума е поредната драма,

всяко движение - роля, измама!

 

Животът ни - пиеса в драматичен театър,

любовта - лист изгубен сред бурния вятър!

И всеки ден на друг ми приличаш,

с всяка роля нова минута изтича!

 

Времето лети, а играта продължава.

Питам се къде си ти?

Нима на друг опитваш се да подражаваш?

Нима на истинска любов отново се надяваш?

 

Сценарият на любовта е дълъг,

ала животът ни късометражен филм е!

"Обичам те!", изричам следващата реплика,

и намирам и последната ни прилика:

 

Живот със маски

и без лик, без обещания,

обречени на доживотни роли,

лишени от мечти, и от желания!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравейте! Забелязвам, че тази тема е доста стара, но това не е от значение. Надявам се да получа отговор.
    Малко повечко за мен:
    Аз съм начинаещ аниматор, и скоро започнах проект, във който ми трябват правата над това стихотворение, защото е уникално и бих се радвала, ако имам позволението да го използвам във проекта ми, Благодаря предварително! (Съжелявам, ако имам правописни или пунктуационни грешки. Имам лични причини за това и не мисля, че тук е мястото да ги споделям.)
  • "Животът ни - пиеса в драматичен театър,

    любовта - лист изгубен сред бурния вятър!"
    Красиво!Поздрави
  • Така е...тъжно ми стана...
    с обич, Лория.
  • Любовта е игра.Животът е игра. Понякога с маски сме повече себе си-отколкото без тях.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...