Ето го, поредният ми ден със теб!
Ти си тук пред мен,
от любовта си запленен.
Ето те, и искам да ти кажа толкова неща!
Искаш да говоря? Добре!
С теб се чувствам сама!
Всяка твоя дума е поредната драма,
всяко движение - роля, измама!
Животът ни - пиеса в драматичен театър,
любовта - лист изгубен сред бурния вятър!
И всеки ден на друг ми приличаш,
с всяка роля нова минута изтича!
Времето лети, а играта продължава.
Питам се къде си ти?
Нима на друг опитваш се да подражаваш?
Нима на истинска любов отново се надяваш?
Сценарият на любовта е дълъг,
ала животът ни късометражен филм е!
"Обичам те!", изричам следващата реплика,
и намирам и последната ни прилика:
Живот със маски
и без лик, без обещания,
обречени на доживотни роли,
лишени от мечти, и от желания!
© Лия Василева All rights reserved.
Малко повечко за мен:
Аз съм начинаещ аниматор, и скоро започнах проект, във който ми трябват правата над това стихотворение, защото е уникално и бих се радвала, ако имам позволението да го използвам във проекта ми, Благодаря предварително! (Съжелявам, ако имам правописни или пунктуационни грешки. Имам лични причини за това и не мисля, че тук е мястото да ги споделям.)