Неочаквано в нощта
усетих мириса на любовта.
Той бе нежен и така омаен,
той бе като магия всеотдаен.
Почуствах допира
и шепота на нежния ти глас,
почуствах твоята дива страст.
Ти сякаш викаше ме
и жадуваше за моята любов,
ти сякаш искаше да чуеш моя зов.
Но нещо се случи, нещо те спря,
не успях да те докосна, не успях и да спя.
Защото това бе просто сън,
защото денят бе започнал навън...
© Elena Kostova All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
