ЛЮБОВНА ЕНИГМА
Ти идваш, сядаш право срещу мен,
eдва прикриваш своето вълнение,
любовно гледаш ме – тъй както всеки ден,
ех, зная: аз съм твоето спасение
във скучния ти прозаичен делник
и никой друг не може да ме замени,
завинаги ще бъдем неразделни,
освен ако смъртта ни раздели.
Разбрахте ли, поети, кой съм аз?
© Атанас Димитров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
