Запомни този миг, този шеметен час!
Запомни тази вечер прохладна.
Запомни и звездите, изгрели за нас.
И безумната, тръпнеща радост
да си с другия, слети в единен екстаз,
от нестихващ копнеж да трептите
във акорд. И - загубили своето "аз"
сред неспирния бяг на стрелките.
Запомни. После в дългите тягостни дни
да си връщаш мечтите на кадър.
Не, не тръгвай! Почакай! Още миг остани!
Вън е тежко. Вилнее зъл вятър. ...