wola (Гери) wola (Гери)
5 53
May 6, 2008, 8:23 AM

Любовна поезия

  Poetry
1.5K 0 7
Слънцето да любя искам,
ще съм негова Луна,
свещи ще са ни звездите безброй,
ложе - Космосът безкраен.

Вятъра див да любя искам,
ще съм негова Гора,
свещи ще са ни вълчите очи,
песни ще ни пеят с вълчия си вой.

Храстите за нас
клони ще сплетат.
Денят и Нощта
за нас ще са Космоса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0