Не знам какво ми стана
Нещо случи се със мен
Любовна лудост ме обхвана
От любов съм сякаш заразен
Хей, момиче, спри, не бягай
Подари ми своя ден
Не се усмихвай, ами давай
Да бъде мигът споделен
Не му мисли, гмурни се яко
В любовен флирт или игра
И забрави за всички “Ако”,
Когато дойде вечерта
29.06.2003
© Деян Антонов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
