Любовна тръпка
Генка Богданова
Трепери земята, кънтят небесата от стъпки на прелестен пес.
Какъв ти пес, братко, пред мене накратко извива снага Болонез.
Косъмът – къдрав, опашка – коприна, а погледа – фин шоколад…
Как ли спокойна край него да мина –Аполон е, макар и космат!
Носът му е влажен, а тялото снажно, очите му – пълни със страст…
Усещам, започва романът паважен, поглеждам го страстно и аз.
Излъчва флуиди душата ми нежна, мъркам с най –сладкия глас.
Но мярна се мацка с палто белоснежно и той я последва в захлас.
Въздишам след него с гордост ранена, проклинам късмета си бос:
- Дали ми е било така отредено?! – сама си задавам въпрос: -
Нали съм просто „писана” улична, кротка, та с моя калпав късмет,
пътя ми мина черната котка пред кавалера красив и напет.
Но защо ли, защо ли тъй се увлякох и страдам по тоз Болонез?
Аз всъщност на среща със Шаро отивах – със селския, простичък пес.
Ех, няма си Шаро горда осанка, измършавял е, изглежда и стар,
но бъбрим си сладко под някоя сянка , че Шаро е верен другар.
Шаро е куче невзрачно и скромно, и си няма шармантно лице,
но той е с душа обичлива, с огромно и предано, златно сърце.
Напразно проклинам черната котка, тя днес ми донесе късмет,
сега съм при Шаро и бъбрим си кротко на сянка под живия плет.
© Генка Богданова All rights reserved.
