любовни дрънканици
осъдени за миг безумно кръгли да пресичат
тъжните си орбити, крещейки в мрака силно,
че безумно, безпощадно и безкрайно се обичат.
...
Котките се срещнаха и мигом се познаха,
някак се подушиха, танцувайки във мрака,
една за друга са - това го те разбраха,
в очите си зелени... ... ... ... ... го съзряха.
...
Момиче и момче пътуваха със влака,
лице срещу лице, сами в едно купе.
Дори не се погледнаха и само си мълчаха:
срамежливите половинки на едно сърце.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
