Dec 3, 2014, 7:42 AM

Любовни щрихи

  Poetry » Love
1.2K 0 2

 

Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.

 

Помниш ли мене - щастлив и
засмян - да галя душата ти
свята? А тя, като вятъра
необуздан, как гони самотата ...

 

Помниш ли ласките тихи -
цярът за нашите рани?
Двама ще допълваме с щрихи
любовта, която ни храни.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Джуров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря, Лора !
  • Изключително докосващо, нежно, топло, мило, силно и красиво!!Много е въздействащо!Стопли ми душата!Дава много силно усещане за истинска обич, за неизмерима и безгранична любов!
    "Помниш ли мене - щастлив и
    засмян - да галя душата ти
    свята? А тя, като вятъра
    необуздан, как гони самотата ..."- БРАВО!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...