Любовник
От клавесин безспир извира
менует,
а някой жарко декламира
нов сонет.
На бала в теб се съзерцавам,
чакам пак.
Ах, колко силно се надявам,
дай ми знак.
Тълпата весело празнува,
аз съм сам,
че всичко в мен сега тъгува
в ъгъл ням.
Изпивам всяка глътка вино
с вкус горчив.
Без твоята любов, графиньо,
не съм щастлив.
Най- после ме поглеждаш нежно,
кимваш ти
и как сърцето неизбежно
в бяг тупти.
Сигналът сигурен е, зная,
и завчас
през входа таен в твойта стая
ще съм аз.
След мен ще дойдеш ти, любима
и в нощта
сладостна игра ще има
на страстта.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
