Любовно...
Любовта е като част от творение на изкуството.
Дори най-малката частица е красива.
- Stacie Cunningham -
Нека да се срещнем под дървото!
Там под звездния и кичест небосвод,
дето птици с песен пъдят злото
и Любовта - безименната,
знаят как да назоват.
Нека пием прасковена песен
със листенца - теменужени звезди...
Да се смеем в зазорилата се есен,
въздух нека не остане в нашите гърди!
Нека да живеем!
Със сърцата си да палим вечните искри,
болката саката да направим,
да умре,
посипана с праха на нашите игри!
Нека да си нежен,
като листопад от момини сълзи...
Да блести пречиста кожата ми свежа -
там, където с пръсти ми показваш -
всичко, що душата ти мълви!
Нека над дървото
ситен дъжд да завали,
капчици роса да падат от небето,
въздуха- с любов изпълнили.
А пък ние да се крием,
в бляскавия дом на вечерта,
тихичко на пръсти да се свием,
пеейки и ние песента.
Нека те усещам-
плътно, истински до мен...
Смут и болка да не чувствам,
вярвайки, че ти от мене
вечно си пленен!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Поръчах си следващата!
