* * *
(любовно)
Привечер тиха
на пролет безпаметна.
Аз тичам задъхана
по заспалия път.
Тротоарът ме гони
и бягам след спомена,
който отново
краде ми дъха.
И връщам се в топлата есен,
когато
със тебе ме срещна
животът суров.
И спомням си
времето –
за нас беше лято.
И спомням си
чувството –
беше Любов.
© Елмира Митева All rights reserved.
Поздрави! Прегръщам ви!