Heart_of_Fire (Елмира Митева) Heart_of_Fire (Елмира Митева)
4 108
Jul 29, 2008, 9:50 AM

* * * (любовно)

  Poetry
795 0 15

 

*      *      *

 (любовно)

 

Привечер тиха

на пролет безпаметна.

Аз тичам задъхана

по заспалия път.

Тротоарът ме гони

и бягам след спомена,

който отново

краде ми дъха.

И връщам се в топлата есен,

когато

със тебе ме срещна

животът суров.

И спомням си

времето –

за нас беше лято.

И спомням си

чувството –

беше Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0