Aug 1, 2019, 6:36 PM  

Любовно

  Poetry
706 0 2

Няма закон в любовта.

Две тела, равносилни на тяло.

Две души, приютени в една,

две морета в планетата цяла.

 

Няма покой в любовта,

щом се стапяме в лунни пожари

и последният пролетен сняг 

не хлади, а изгаря, изгаря!

 

Няма права в любовта.

Победители няма. И его.

Няма гордост. Но има вина

и у нея, е, да - и у него.

 

Няма врата в любовта

със ключе и ръждива ключалка.

Най-голяма е тя на света,

а се сбира в сърцето ни малко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, да, това е посланието 😊💜
  • Хареса ми.
    И се сетих за финала на стихотворението "Епиталмии" на Левчев, който е:
    "На нас ни трябва щастие
    в сражение
    родено.
    Не по-голямо от сърцето на човека.
    И не по-малко
    от вселената!"

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...