Aug 1, 2019, 6:36 PM  

Любовно

  Poetry
712 0 2

Няма закон в любовта.

Две тела, равносилни на тяло.

Две души, приютени в една,

две морета в планетата цяла.

 

Няма покой в любовта,

щом се стапяме в лунни пожари

и последният пролетен сняг 

не хлади, а изгаря, изгаря!

 

Няма права в любовта.

Победители няма. И его.

Няма гордост. Но има вина

и у нея, е, да - и у него.

 

Няма врата в любовта

със ключе и ръждива ключалка.

Най-голяма е тя на света,

а се сбира в сърцето ни малко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, да, това е посланието 😊💜
  • Хареса ми.
    И се сетих за финала на стихотворението "Епиталмии" на Левчев, който е:
    "На нас ни трябва щастие
    в сражение
    родено.
    Не по-голямо от сърцето на човека.
    И не по-малко
    от вселената!"

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...